Събуждам се сутрин със заревото на първите лъчи.
Прегръщам Слънцето и усещам как изпълва сърцето ми със златото си, а сиянието му достига до крайчеца на пръстите ми.
Заспивам вечер в прегръдката на пълната Луна, невидима за очите на всекиму. Среброто й ме облива и утешава тревогите и радостите ми.
Помежду им е Денят, Животът, Същината. Тогава съм влюбена в Земята и нейната истинност и присъствие.
Обичам зеленината и синевата й.
Обичам мириса на пролетта, зноя на лятото, щедростта на есента и скрежа на зимата.
Обичам прозрачната, хладна и живителна сила на водата й.
Отдавам тази обич, грижливо сбрана през годините и вместена в душата ми, с всеки дъх, с всяка усмивка, с всяко добро начинание…
Защото знам, че Светът се нуждае от това.
От всяка една прашинка, искряща с красота и любов, с чистота и искреност.
Аз Съм!❤❤❤
