По Нийл Доналд Уолш
Истинският Аз е този, който избираш да бъдеш! Аспектът на Божественото, който желаеш да въплътиш в битие – това е Истинският ти Аз. То може да се промени във всеки даден момент. И наистина се променя всеки миг. И все пак, ако желаеш животът ти да се успокои, ако не искаш непрестанно да имаш противоречиви и различни опитности, има начин да постигнеш това. Просто спри да променяш своето съзнание за Истинския си Аз и за Аза, който Избираш Да Бъдеш.
Вашето съзнание може да взема решения и да прави избор на едно от трите вътрешни нива: логика, интуиция, чувство – а понякога едновременно и на трите нива – създавайки възможности за още по-големи вътрешни противоречия.
А вътре в едно от тези нива – нивото на чувствата – съществуват пет други нива – това са петте естествени чувства: скръб, гняв, завист, страх и любов. А вътре в рамките на тези нива също съществуват две трайни нива: любов и страх.
Петте естествени чувства съдържат любовта и страха, а в същото време любовта и страхът са основата на всички чувства. Останалите три от петте естествени чувства са продължение на тези две.
В крайна сметка всички мисли са породени или от любов, или от страх. Това е основната полярност. Това е първичният дуализъм. Всичко в края на краищата се свежда до тези две чувства. Всички чувства, идеи, концепции и решения, избори и действия се основават на тези две основни чувства.
И в края на краищата съществува реално само едно.
Любовта!
В действителност любовта е всичко, което съществува. Дори и страхът е продължение на любовта и когато се използва активно, е проявление на любов.
Тъгата е естествено чувство. Тя е онази част в теб, която ти позволява да се сбогуваш, когато не ти се ще да се сбогуваш, да изразиш – да изтласкаш или проявиш онази мъка, която изпитваш при всеки вид загуба. Това може да бъде загуба на любим човек или загуба на контактните ти лещи.
Когато имаш възможност да изразиш своята тъга, ти се освобождаваш от нея. Децата, на които се позволява да бъдат тъжни, изпитват едно здраво чувство по отношение на тъгата след като станат възрастни и обикновено успяват бързо да се справят със скърбите си.
Децата, на които се казва „хайде, хайде не плачи”, обикновено като възрастни не си позволяват да плачат, в края на краищата нали винаги им е казвано, че не трябва да правят това в живота. И така, те потискат своята скръб.
Тъга, която постоянно бива потискана, се превръща в хронична депресия – едно противоестествено чувство. Хората са убивали поради хронична депресия, войни са водени, народи са падали под робство.
Гневът е естествено чувство. Той е средството, което ти позволява да кажеш „Не, благодаря”. Не е задължително той да бъде оскърбителен и в никакъв случай да вреди на друг човек. Когато на децата се позволява да дават израз на своя гняв, те развиват здравословно отношение към него в своите зрели години и обикновено успяват да го преодоляват много лесно. Децата, които са накарани да почувстват, че в гнева им има нещо лошо – че не трябва да дават израз на своя гняв и фактически не трябва да изпитват гняв – на тях ще им бъде трудно да се справят с гнева в зрелите си години.
Гняв, който постоянно се потиска, се превръща в ярост, което е съвсем противоестествено чувство.
Хората са убивали поради своята ярост, войни са се водели, народи са се проваляли, нации са се разбивали.
Завистта е естествено чувство. Това е чувството, което кара едно петгодишно дете да се стреми да достигне дръжката на вратата, защото сестра му го може или да кара колело. Завистта е естественото чувство, което те кара да искаш да опиташ отново, да опиташ по-упорито; да продължиш да се стремиш, докато успееш. Много здравословно е да изпитваш завист и съвсем естествено. Когато се позволи на децата да дават израз на своята завист, те си създават здравословно отношение към нея в зрелите си години и обикновено успяват да я преодолеят много бързо.
Деца, на които е внушавано, че завистта е нещо лошо, че не бива да ѝ дават израз и фактически, че не бива да изпитват завист – на тях им е трудно да се справят със своята завист в зрелите си години.
Завист, която непрестанно бива потискана, се превръща в ревност, която е противоестествено чувство. Хората са убивали поради ревност, войни са се водели, народи са се проваляли.
Страхът е естествено чувство. Всички новородени идват на този свят с два страха: страха да не паднат и страха от много силен шум. Останалите страхове са усвоени реакции, които са предизвикани от околната среда, в която е поставено детето, и които детето е усвоило от родителите си. Смисълът на естествения страх е да изгради у човека известна предпазливост. Предпазливостта е средство, което пази живота на тялото, тя е последица от любовта – любовта към Аза.
Децата, които са научени, че страхът не е нещо добро, че не бива да проявяват страх и фактически не бива да го изпитват – трудно ще успеят да се справят със страха в зрелите си години.
Страх, който постоянно се потиска, се превръща в паника, която е противоестествено чувство.
Хората са убивали поради паниката си, войни са се водели, народи са се проваляли.
Любовта е естествено чувство. Когато се позволи на детето да дава израз и да получава любов нормално и естествено, без ограничения и безусловно, без забрани и притеснения, то не се нуждае от нищо повече, защото радостта от изразяваната и получавана любов е достатъчна сама по себе си. Ала любов, която не е безусловна, която е ограничена, изопачена от наложени правила, ритуали и забрани, която е контролирана, манипулирана и потискана, се превръща в нещо неестествено.
Деца, които са накарани да почувстват, че естествената им любов не е нещо добро, че не бива да ѝ дават израз и фактически не трябва да я преживяват, трудно ще успеят да се справят с любовта като възрастни.
Любов, която бива постоянно потискана, се превръща в стремеж да властваш над чувствата на другия, което е много противоестествено.
Хората са убивали поради това чувство за власт, войни са се водели, народи са се проваляли.
И така, естествените чувства, когато биват потискани, предизвикват противоестествени реакции и отклици. А повечето естествени чувства биват потиснати у мнозинството от хората.
А всъщност тези чувства са ваши приятели. Те са ваш дар. Те са божествените оръдия, чрез които да изваете своя опит.
Вие сте получили тези средства при самото си раждане. Те са ви дадени, за да ви помогнат да се приспособите към живота.
Защо става така, че тези естествени чувства биват потиснати у повечето хора?
Защото така са научени, да ги потискат. Казали са им, че така трябва.
Кой ги е научил на това?
Техните родители. Онези, които са ги възпитали.
Но защо! Защо е трябвало да правят това?
Защото те на свой ред са били научени така от своите родители, които пък от своите.
Да, да, но защо? Какво всъщност става?
Става това, че родителските задължения се изпълняват не от онези, които трябва да ги изпълняват.
Какво имаш предвид? Кои са тези „неподходящи” хора, които изпълняват родителски задължения?
Майката и бащата.
Нима майката и бащата могат да бъдат неподходящи хора, за да възпитават децата си?
Да, когато са млади. В повечето случаи е така. Фактически истинско чудо е, че мнозина от тях се справят толкова добре.
Никой не е по-неподготвен да възпитава едни деца от младите родители. И между другото никой не знае това по-добре от самите млади родители.
Повечето родители се заемат със задълженията на родители с много малък житейски опит. Те самите не са излезли от състоянието, в което техните родители се грижат за тях. Те все още търсят своите отговори, търсят решение на редица въпроси. Самите те не са открили все още себе си, а се опитват да напътстват и да стимулират други, още по-уязвими и от тях, да се търсят и себенамират. Самите те не са се достатъчно самоопределили, а са принудени да работят за самоопределението на други. Та те все още се опитват да преодолеят погрешната самоличност, която им е внушена от собствените им родители.
Още не са открили своята истинска същност, а се опитват на други да го внушават и се напрягат страхотно да изградят вярно самоопределение на своите деца, когато те самите не са се самоопределили в своя живот. И така всичко излиза погрешно – техният живот и животът на техните деца.
Ако имат късмет, вредата за децата им няма да бъде чак толкова голяма. Техните деца ще я преодолеят – но вероятно не без да прехвърлят тази вреда на собствените си деца.
Повечето от вас се сдобиват с мъдрост, търпение, разбиране и любов, която им позволява да бъдат прекрасни родители, едва след като преминат възрастта, в която са родители…
Човешките създания биологически са способни да създават деца още докато те самите са деца – което за изненада на повечето от вас трае до 40-50-годишна възраст.
Хората са „самите те деца” до 40-50-годишна възраст ли!
Да, в известен смисъл е така. Зная, че ти е трудно да приемеш тази истина, но само се огледай наоколо си. Може би поведението на човешкия род ще ти помогне да разбереш какво имам предвид.
Трудността идва от това, че във вашето общество на вас ви се казва, че сте зрели хора и готови за живота на 21-годишна възраст. Като се добави към това и фактът, че мнозина от вас са възпитани от майки и бащи, когато самите те не са били много по-възрастни от 21 година, когато са започнали да ви възпитават, можеш да си дадеш сметка какъв е проблемът. Ако онези, които създадат деца, по начало е трябвало да отглеждат тези деца, то създаването на деца нямаше да бъде възможно до 50-годишна възраст!
Създаването на деца е активност, предназначена за младежите, чиито тела са добре развити и силни, отглеждането на децата е активност, предназначена за възрастните, чиито знания са добре развити и силни.
