Всеки един от нас носи своето вътрешно дете, жадуващо изцеление и свобода.
Раненото дете
Ако се чудите какъв е смисълът да минавате през този процес, помислете за дете, което страда от рана, а вие не правите нищо, за да му помогнете. Как се чувствате, като пренебрегвате нуждите на това дете? Как би се почувствало детето? Няма ли да продължи да страда, докато раната не заздравее?
Е, така се чувства и вашето вътрешно дете и неговите рани неизбежно ви засягат.
Когато едно малко дете преживее травма или страдание се създават рани, които трябва да бъдат излекувани. Изцелението може да бъде постигнато веднага след травмата или събитието, ако детето има родител, който да предприеме стъпки в правилната посока. Ако това не е така, раните не зарастват и могат да причинят смущения в зряла възраст.
Едно емоционално наранено вътрешно дете обитава тялото на възрастен. Докато расте, вътрешното дете е отричано, пренебрегвано, засрамвано, изоставяно или отхвърляно. Обществото ни учи да „пораснем“, оставяйки детските неща назад. Така губим. Изгубеното детство и изгубената невинност трябва да бъдат изживяни. Защото потиснатата мъка може да доведе до постоянно чувство на тъга.
Вътрешното дете може да бъде наранено и чрез детски травми, физическо, емоционално, психическо и сексуално насилие. Раненото дете може да се вкопчи в ролята на жертва, да изпитва справедлив гняв, да отказва да прости или да поеме отговорност. Може да му е по-лесно да обвинява миналото, родителите и другите подобни на родители фигури, с които е било в близки отношения, да им се нахвърля редовно, да се затваря или пък да избухва, да се потапя в самосъжаление и фантазни мисли за бъдещето. Нараненото, неизлекувано вътрешно дете може да се прояви като разрушително поведение у възрастният.
Изцелението не е лесен процес, но с подходящия терапевт до вас и внимание във всяка стъпка, резултатът ще си заслужава. Това е процес на сътрудничество между вас и терапевта, той е толкова по-ефективен, колкото повече участвате и интегрирате фрагментираното си Аз в създаването на новото Вие!
Детоксикацията на вашата система от съхранени травми, злоупотреба и страховити спомени и емоциите, свързани с това, чрез постепенно соматично освобождаване ще ви накара да се почувствате много по-леки и жизнени.
В случай, че оставите тези емоции да ръководят живота ви, живеете в състояние на свръхбдителност (тревожност) или вцепенение (депресия) и скоро се появява дисфункционално поведение, пристрастявания, зависими взаимоотношения и различни физически и психически здравословни проблеми.
Излекуването на вътрешното дете може да бъде път напред към изцеление, мир и пълноценни взаимоотношения, към съзнателно родителство. Така можете да прекъснете цикъла на травмата на поколенията.
Свободата от миналото е ВЪЗМОЖНА
Освобождавайки се от нашите минали травми чрез емоционално изцеление на вътрешното дете, вие започвате да лекувате негативните интерпретации на травмите от детството или неправилни приспособявания, дължащи се на тях, като механизми за оцеляване, отбрана и агресивни черти, които вече не са ви необходими. Постепенно започвате да признавате, приемате и по този начин лекувате своите тъмни импулси, натрапчиви навици; страхове, саморазрушителни и самосаботиращи сенчести черти и вярвания за себе си.
Не е ли това приемането, което всички търсим? И израз на безусловна любов!
Когато започнем да прегръщаме с любов всичко, което сме, ние събираме всички фрагменти от Аза си заедно. Самоприемането води до тази промяна и прераства в любов към себе си. Любов, която се проявява в любящи избори, които правим за себе си. Това е пътуването към цялостност, към пълна интеграция.
Без да се сблъскаме със своята сенчеста страна, ние живеем с илюзията, че имаме само изпълнени със светлина черти. Само за да ни напомнят отново за тъмната ни страна, хората, събитията и характерите, които срещаме я задействат многократно. Раздразнението и повтарящите се ситуации са раните, чрез които животът ни напомня да се излекуваме. Само тогава можем да изпитаме вътрешна свобода, а също и да видим нашата истинска светлина. Мирът и радостта са само страничен резултат на процеса.
Всички сме тук, за да се събудим. Всичко в живота ни е предназначено да ни събуди!
И така, въпросът не е защо да лекувам вътрешното си дете, а кога ще се почувствам готов да направя тази стъпка?
Чувствате ли се готови?
