Изненадващо е да разберем, че нашето щастие днес е силно зависимо от преживяванията ни в миналото и по-специално от тези в нашето детство. Как сме отгледани, с кого сме имали взаимоотношения, с кого сме отраснали в тези важни първи години, определят колко добре сме се приспособили и как правим своите избори сега.
Нашето вътрешно дете е мощна част от нашето подсъзнание, нашата приятелска, радостна, емоционална, свободна, игрива страна. То представлява малкото дете, което сме били, което се е нуждаело от любов и утеха, то е най-основните ни емоции, чувствителността и креативността, с които сме били родени и които може би сме потискали, докато сме пораствали.
Вътрешното дете е детският аспект на човека и черпи от всичко, което сме научили и преживели като дете преди пубертета. То е полунезависима единица, която се подчинява на нашия съзнателен ум и осъзнаването му може да ни помогне да подобрим живота си.
Нашето вътрешно дете е нашата същност, аспектът на нашето съзнание, който е естествено невинен, неусложнен и игрив.
Как да открием вътрешното си дете
Да се научим да откриваме вътрешното си дете е много важно, ако искаме да живеем щастлив и балансиран живот. Докато търсим своето вътрешно дете, ние ще подобрим емоционалната си свобода и ще станем по-приемащи самите себе си. Този тип дълбока духовна връзка засяга всички области от живота ни, така че ще се почувстваме по-радостни, по-енергични и дори ще променим гледната си точка за някои несъмнени неща. Ето няколко прости стъпки как да го постигнем:
- Да спрем да ограничаваме действията си – нека си помислим колко импулсивни сме сега в сравнение с детството си. ☺ Вместо да игнорираме този инстинкт, да се опитаме да се вслушаме в този глас, който ни казва да опитаме нещо ново. Да изследваме нови дейности и чувства, да поканим новостите в живота си, да се насладим на свободата от редовните ограничения, които си поставяме сами.
- Да изследваме въображението си – Нека се опитаме да си позволим непрекъснато да проявяваме въображение, както в действията, така и в мисленето си. Да спрем да се тревожим за това, което другите искат или се надяват или очакват от нас, а вместо това да използваме вдъхновението си, за да намерим нови начини за постигане на щастие.
- Да подобрим уменията си за слушане – За тази цел е необходимо да започнем с най-малките неща, като звука на сърдечния си ритъм. След това трябва да се научим да обръщаме внимание на звуците около нас и да разберем какво означават те за нас. Да се фокусираме със сърцето и ума си върху важните послания от нашата вселена.
- Да прегърнем духовната енергия – Докато правим това, отваряме потока и развиваме уменията си за осъзнаване на вътрешния си глас. Това може да ни помогне при вземането на решения, на точното място и в точното време. Може също така да ни помогне за привличането на хората, от които се нуждаем, за да създадем синхрон и хармония в живота си.
- Да спрем за миг и да се усмихнем – Всеки има своите проблеми, но това не означава, че не трябва да намираме причини да се усмихваме. Да бъдем благодарни всеки ден за преживяванията си и винаги да търсим нови дейности, за да направим живота си по-интересен, забавен и вълнуващ.
- Да погледнем отново света, като използваме сетивата си – Нека си припомним как светът ни изглеждаше по-ярък и цветен, когато бяхме деца. Тези картини трябва да ни напомнят колко сме били щастливи, когато сме гледали на света от детска и невинна гледна точка. Нека да отделим време, за да оценим цветовете по улицата, по която вървим всеки ден, или да усетим миризмата на прясно изпечения хляб, който току-що сме извадили от фурната, или да се зарадваме истински на новата рокля, която току-що сме си купили.
Откриването на вътрешното ни дете, отглеждането му и полагането на съзнателни усилия да се свържем с него е силно преживяване, което разкрива много за нас, нашите чувства и нашия стремеж към щастие.
В този процес понякога може да открием, че все още имаме рани от миналото, които не са зараснали правилно, въпреки че може да не мислим твърде много за тях сега. Жизненоважно е да излекуваме душевните си болки от този период и да помогнем на себе си и на вътрешното си дете да поемат по по-щастлив път.
Емоционалните рани, които носим от детството си, могат да се развият с времето. С годините може да станем емоционално по-податливи на определени дразнения и нефункционални като възрастни индивиди. Признаците за това могат да варират от ниско самочувствие, емоционален дисбаланс, хранителни разстройства, проблеми с идентичността, проблеми с интимността или дори пристрастяване към вещества и престъпно поведение.
Истинското щастие може да дойде само от освобождаване на нашето вътрешно дете и това ще ни позволи да открием източника на много страхове, несигурност и подкопаващи модели на живот. Само като достигнем до вътрешното си дете и започнем да проявяваме любов, състрадание и разбиране, можем да си дадем сили да живеем по-добър живот.
Още няколко съвета, които могат да ни помогнат да се заемем с това начинание:
Стъпка 1: Спечелете доверието на вашето вътрешно дете – За да излекуваме нараненото си вътрешно дете, трябва да развием доверие. Това означава, че нашето вътрешно дете трябва да има вяра в нас и трябва да разбере, че единствената ни цел е да го защитаваме и обичаме.
Стъпка 2: Борете се с неговите големи болки – Трябва да помогнем на вътрешното си дете да преодолее болката и да продължи напред. Да се опитаме да разберем мъката на нашето вътрешно дете и да се научим да я прегръщаме. След като прегърнем страданията му, ние сме една стъпка по-близо до дълбокото изцеление.
Стъпка 3: Пуснете гнева си – Въпреки че е естествено понякога да сме ядосани, това не означава, че трябва да сме ядосани през цялото време. Чрез прошка имаме шанс да излекуваме вътрешното си дете най-лесно. Прошката изисква значителна доза любов и отдаденост на другите.
Стъпка 4: Борете се със самотата – Много важно е да се уверим, че нашето вътрешно дете се чувства прието, обичано и разбрано и че разпознава истинската си същност. Трябва да му помогнем да прогони вината от миналото, за да прегърне радостта от настоящето.
Тъй като всички ние носим частица от нашата детска същност в себе си, това ни помага да разберем как тя влияе на живота ни и как можем да я използваме, за да имаме по-пълноценен живот. Като открием, освободим и обикнем вътрешното си дете, можем да достигнем усещането за завършеност, истинска независимост от миналото, свобода да изразяваме себе си и естествено чувство на оптимизъм, вдъхновение и развитие.
Така че, нека не подценяваме силата на нашето вътрешно дете!
