С настъпването на пролетта и хубавото време все повече излизам навън и имам възможност да общувам или просто да наблюдавам хората около мен. Това, което ме впечатлява е колко отчуждени изглеждат напоследък семейните двойки. Независимо дали имат деца или са сами, сякаш ги дели невидима преграда. С изключение на учениците, които изживяват пролетните трепети и събуждането на чувствеността си, хората в зряла възраст сякаш са в сериозен период на криза. Това не са само мои наблюдения над близките до мен семейни двойки или случайните такива в парка. За жалост това е статистика, която се доказва и от психолози, и от социолози. За последните три-четири години след затварянето ни по домовете заради коронавируса, има бум да разделите, разводите и влошената семейна среда.
Дали това се дължи на събирането ни по цял ден заедно вкъщи, без възможност за жива комуникация с някой друг, освен партньора и децата?! Дали се дължи на преосмислянето след времето, в което светът ни сякаш спря и всеки от нас имаше време да направи преоценка на живота си?! Дали метасвободата и разкрепеността на либерализма, настъпващ безусловно, не се опитва да разруши най-значимата социална клетка на обществото – семейството?! Дали причината не е по-дълбока и е свързана с езотеричните послания, че живеем в края на една духовна епоха и прехода към нова такава, в която вече няма кармични връзки и в момента ние приключваме с тях, очиствайки ги?!
Трудно е да се даде еднозначен отговор на тази нова схватка на съвремието – битката между традиционализма и модернистичните тенденции за развитието на отношенията между половете. Какъвто и да е той обаче, реалността на битието ни е такава в момента.
И така, задавали ли сте си въпроса “Къде съм аз в живота си, в работата си, в брака си? Равностоен ли ми е партньорът, който съм си избрал? Себе си ли поставям на първо място в тази връзка или нещо/някой друг?”
Какво да направим, когато отговаряме отрицателно на тези и подобни въпроси? Приемаме ли да живеем в саможертва, заради децата, заради материална и финансова задоволеност, заради родителите си, заради “Какво ще кажат хората”, заради общи кредити, заради…..причини и основания, колкото искаме. И правилно ли е това за самите нас?
Важно е да поставим себе си на първо място, защото от нашето щастие или нещастие зависи всичко около нас – начинът, по който виждаме и изграждаме света си, зависи от това. Да, егоизъм е, но в здравословната му форма, различна от егоцентризма. Ако мама/тате е щастлив, отношението му към мен е прекрасно, аз също се чувствам щастлив и правя такива и хората около себе си. Просто е, всяка емоция е жива форма, чието състояние излъчваме около себе си, тя повлиява тези около нас, те – други и така нататък. Светът става различен!
Разбира се, нещата са много комплексни, когато вземем решение за промяна на позицията си в брака. Независимо дали става дума за изясняване на мястото на всеки от партньорите в брака и предоговарянето му, дали става дума за временна или постоянна раздяла или в краен случай за развод. Появяват се и трудни играчи, като страх, вина, срам, болка и други от този порядък, но те са нормални и няма как процесът на учене да се случи без участието им. След време разбираме, че най-тежкият момент е бил и най-големият ни учител.
Затова не бива да се отказваме. Да не се подценяваме. Да живеем от позицията, на която искаме да сме, в работа, семейство, с приятели. Нека поставим себе си на първо място в своя собствен живот!
С обич за вас! ❤
